вѝя се, вѝеш се, мин. св. вих се, несв., непрех. 1. Увивам се, огъвам се. Стройна се калина вие над брега усамотени. П. П. Славейков. Бял снежен къдрец над челото се вий. П. П. Славейков. Ела се вие, превива, / девойка с род се прощава. Нар. пес. Хоро се вие край манастира. Нар. пес. || За дим, пара — издигам се нагоре, като се извивам във въздуха. Синкав дим се виеше из лулата му. Йовков. 2. За път, река и под. — вървя, като криволича, лъкатуша. Из полето се виеше път. Елин Пелин. || При летене — описвам кръгове във въздуха. Планински орли величаво се вият над пропастта. Вазов. □ Вие ми се свят (разг.) — главата ми се мае.
|